Стивън Кинг: Съжалявам, че живеем като в мой роман
В романа си „ Сблъсък “ от 1978 година Стивън Кинг разказа за вирус, надалеч по-смъртоносен от COVID-19, който унищожава огромна част от международното население. В изявление пред уеб страницата NPR.org писателят споделя, че разбира защо по време пандемията от ковид негови фенове се усещат като че ли са влезнали в някои от неговите романи на ужаса.
" Хората не престават да повтарят: " Боже, все едно живеем в история на Стивън Кинг ", споделя той. " И единственият ми отговор на това е: " Съжалявам ".
Пандемия като COVID-19 бе неизбежна, споделя Кинг. " Няма никакво подозрение, че в общество като нашето, в което пътуванията са част от всекидневието, рано или късно щеше да се появи вирус, който да получи необятно разпространяване ".
Макар и да е прочут като създател на хорър истории, Кинг твърди, че се интересува най-вече от проучването на „ навлизането на непредвиденото и странното “ в живота на елементарните хора.
Новият му алманах с разкази, If It Bleeds („ Ако кърви ”) се концентрира върху Холи Гибни, частен следовател, която наподобява има свръхестествени качества. Тя е показана в няколко други негови книги, в това число „ Другият ”, по който е основан еднаименният сериал на HBO. " Щом желаят, читателите могат да ме назовават хорър публицист - и това е добре, стига да четат книгите ми. Но мисля, че върша доста повече и се интересувам от мистерията какви сме ние и на какво сме способни ”. "
Ето и още няколко извадки от интервюто със Стивън Кинг:
За коронавируса като събитието, в което животът най-вече се приближава до ужасите в някоя от книгите му:
Това е по този начин и не е по този начин. Много хора ми се обадиха, когато Доналд Тръмп беше определен за президент с цел да ми кажат „ Това е тъкмо като в " Мъртвата зона ". Там има воин на име Грег Стилсън, който става щатски сенатор и по-късно се издига до президентството. Така че това е вторият път. И в този момент, когато Тръмп в действителност е президент на Съединените щати и има пандемия в международен мащаб - наподобява, че в действителността тези две книги взаимно се опрашиха. Не ми е доста комфортно. Непрекъснато слушам хора да се оплакват, че като че ли живеят в история на Стивън Кинг. Мога да кажа единствено, че скърбя.
Как пандемията ще остави дълготраен отпечатък върху актуалното потомство:
Като човек, който към този момент е в 70-те си години, си спомням разказите на майка ми за Голямата меланхолия. Тя е оставила белег. Оставила е контузия след себе си. И мисля за моята внучка - която в този момент не може да се види с приятелите си, с изключение на по скайпа, тъй като е затворена вкъщи… Един ден, когато порасне и нейните деца ѝ се оплачат: " Мамо, толкоз ми е скучно у дома, не може ли да изляза? ", тя ще им каже: " Трябваше да видиш по какъв начин беше през 2020 година, когата се наложи да стоим вкъщи месеци наред! Не можехме да излезем. Страх ни беше от микроби! "
За писането като бягство от действителността:
Двадесет часа дневно пребивавам в същата действителност, в която живеят всички останали. Но в продължение на четири часа нещата са разнообразни. И в случай че в миналото ме питате как или за какво се случва това, ще би трябвало да ви кажа, че за мен то е същата мистерия, както и за всеки различен. … През всичките години, в които съм се занимавал с това - откогато открих гения си на 7 или 8 години - към момента се усещам по тази метод, както в първите дни - излизам от елементарния свят и влизам в моя личен. И това е прелестно, вълнуващо прекарване.
За оправянето със страха и паниката, свързани с пандемията:
Краткият отговор е, че не става дума за боязън. Това, с което пребивавам и с което допускам, че в този момент живеят много хора, е едно обезпокоително положение, познато на всички, прекарали тежка зима в изолиран регион, където дълго време не може да се излиза на открито. … Но с помощта на това това, че съм си вкъщи, реализирах превъзходен прогрес с романа, по който работя в този момент, тъй като в действителност няма доста за правене и това е добър метод да се измъквам от терзанията си. Изпитвам не суматоха, не смут, а някакво изтръпващо безпокойствие, когато си казваш, че не трябва да излизаш. Ако изляза на открито, може да прихвана нещо или да го предам на някой различен.
За ролята на хорър историите, когато целият свят е изплашен:
Е, те са като сънища, нали? Можете да станете част от свят, за който знаете, че не е същински. Но в случай че създателят е добър - режисьорът, или писателят, или може би даже художникът - вие сте в положение да повярвате в този свят, тъй като картината, която виждате или описанието ѝ са толкоз действителни, че можете да заживеете в тях за малко. И все пак, постоянно част от мозъка ви схваща, че това не е истина.
" Хората не престават да повтарят: " Боже, все едно живеем в история на Стивън Кинг ", споделя той. " И единственият ми отговор на това е: " Съжалявам ".
Пандемия като COVID-19 бе неизбежна, споделя Кинг. " Няма никакво подозрение, че в общество като нашето, в което пътуванията са част от всекидневието, рано или късно щеше да се появи вирус, който да получи необятно разпространяване ".
Макар и да е прочут като създател на хорър истории, Кинг твърди, че се интересува най-вече от проучването на „ навлизането на непредвиденото и странното “ в живота на елементарните хора.
Новият му алманах с разкази, If It Bleeds („ Ако кърви ”) се концентрира върху Холи Гибни, частен следовател, която наподобява има свръхестествени качества. Тя е показана в няколко други негови книги, в това число „ Другият ”, по който е основан еднаименният сериал на HBO. " Щом желаят, читателите могат да ме назовават хорър публицист - и това е добре, стига да четат книгите ми. Но мисля, че върша доста повече и се интересувам от мистерията какви сме ние и на какво сме способни ”. "
Ето и още няколко извадки от интервюто със Стивън Кинг:
За коронавируса като събитието, в което животът най-вече се приближава до ужасите в някоя от книгите му:
Това е по този начин и не е по този начин. Много хора ми се обадиха, когато Доналд Тръмп беше определен за президент с цел да ми кажат „ Това е тъкмо като в " Мъртвата зона ". Там има воин на име Грег Стилсън, който става щатски сенатор и по-късно се издига до президентството. Така че това е вторият път. И в този момент, когато Тръмп в действителност е президент на Съединените щати и има пандемия в международен мащаб - наподобява, че в действителността тези две книги взаимно се опрашиха. Не ми е доста комфортно. Непрекъснато слушам хора да се оплакват, че като че ли живеят в история на Стивън Кинг. Мога да кажа единствено, че скърбя.
Как пандемията ще остави дълготраен отпечатък върху актуалното потомство:
Като човек, който към този момент е в 70-те си години, си спомням разказите на майка ми за Голямата меланхолия. Тя е оставила белег. Оставила е контузия след себе си. И мисля за моята внучка - която в този момент не може да се види с приятелите си, с изключение на по скайпа, тъй като е затворена вкъщи… Един ден, когато порасне и нейните деца ѝ се оплачат: " Мамо, толкоз ми е скучно у дома, не може ли да изляза? ", тя ще им каже: " Трябваше да видиш по какъв начин беше през 2020 година, когата се наложи да стоим вкъщи месеци наред! Не можехме да излезем. Страх ни беше от микроби! "
За писането като бягство от действителността:
Двадесет часа дневно пребивавам в същата действителност, в която живеят всички останали. Но в продължение на четири часа нещата са разнообразни. И в случай че в миналото ме питате как или за какво се случва това, ще би трябвало да ви кажа, че за мен то е същата мистерия, както и за всеки различен. … През всичките години, в които съм се занимавал с това - откогато открих гения си на 7 или 8 години - към момента се усещам по тази метод, както в първите дни - излизам от елементарния свят и влизам в моя личен. И това е прелестно, вълнуващо прекарване.
За оправянето със страха и паниката, свързани с пандемията:
Краткият отговор е, че не става дума за боязън. Това, с което пребивавам и с което допускам, че в този момент живеят много хора, е едно обезпокоително положение, познато на всички, прекарали тежка зима в изолиран регион, където дълго време не може да се излиза на открито. … Но с помощта на това това, че съм си вкъщи, реализирах превъзходен прогрес с романа, по който работя в този момент, тъй като в действителност няма доста за правене и това е добър метод да се измъквам от терзанията си. Изпитвам не суматоха, не смут, а някакво изтръпващо безпокойствие, когато си казваш, че не трябва да излизаш. Ако изляза на открито, може да прихвана нещо или да го предам на някой различен.
За ролята на хорър историите, когато целият свят е изплашен:
Е, те са като сънища, нали? Можете да станете част от свят, за който знаете, че не е същински. Но в случай че създателят е добър - режисьорът, или писателят, или може би даже художникът - вие сте в положение да повярвате в този свят, тъй като картината, която виждате или описанието ѝ са толкоз действителни, че можете да заживеете в тях за малко. И все пак, постоянно част от мозъка ви схваща, че това не е истина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ